0 продукт(а) - 0,00 лв.
0 продукт(а) - 0,00 лв.


Майка Тереза

Драги читателю, сигурно вече сте чули какво съобщи преди време архепископът на Калкута: „Папа Франциск призна второ чудо, извършено от покойната Майка Тереза, с което тя все повече се доближава до обявяването й за светица.”
Очаква се да бъде канонизирана на 4 септември, като начало на юбилейната година. Според архепископ Томас Д`Зоуза Ватикана е признала за чудо това, че Майка Тереза е излекувала бразилец с множество тумори в мозъка. Експерти са заседавали в продължение на три дни, преди да бъде взето решението за чудо. А първото признато бе изцелението на болна от рак индийка.
Това е от страна на Ватикана. А ние – обикновените хора, отдавна, сме я обявили за себе си светица, защото малко или много всеки от нас знае, че тя е синоним на милосърдие и състрадание към другите. Целият си живот Майка Тереза е посветила за грижите на другите.

Идеята да издададем книга за Майка Тереза дойде от пътуването ми до Португалия през 2011 г. до Фатима. Там, на това свещено място, където Богородица се явява на трите местни овчарчета, там, където в центъра на Фатима тя се е явила, за да спаси от нещастие семействата на децата от преследване, почувствах католическата монахиня, почувствах силната вяра на много от истинските служители на Бога. Най-вече се свързах с живота на Майка Тереза. Тази мисъл да издадем книга за живота й, и то първата, която запознава света с Майка Тереза, беше като мълния в съзнанието ми. Върнах се и започнахме проучването. Имаше много издадени книги за нея, ние избрахме точно тази - „Нещо красиво за Бог”, на Малкълм Мъгъридж – английски журналист, радио-телевизионен водещ, който прави първото интервю за Би Би Си и публикува книгата през далечната 1971 г. 
„Нещо красиво за Бог” е нейна любима фраза. Не бих искала да ви преразказвам книгата, бих искала да я прочетете, да я сложите на видно място в семейната си библиотека, така че и вашите наследници един ден да я открият, прочетат и частичка от вярата и духа на Майка Тереза да остане в техните сърца.
Тя е родена на 26.08.1910 г. в съседно Скопие – Агнес Гондже Бояджиу. Нашият екип посети музея, чието място не е случайно избрано. На него до земетресението през 1963 г. се е намирала католическата църва „Пресвето сърце Исусово”, където Майка Тереза е била кръстена. В него е изложена експозиция, направена с любов и описваща етапите в живота на Агнес, която приема името на Света Тереза, а после става за всички ни известната Майка Тереза. Когато минавате през Скопие, непременно посетете това място.
В едно от писмата си до Малкълм Мъгъридж тя пише: „По нашия начин, опитайте се да покажете на света, че никога не е късно да направим нещо красиво за Бога.”
И на мен ми се иска особено в тази епоха, в този момент, всеки от нас да се замисли, да открие какво красиво да направи за Бога.
Книгата за Майка Тереза от Калкута ще ни докосне с искреността, силата, вярата, всеотдайността на тази малка женица, която до последния си дъх – 05.09.1997 г. обгрижва, спасява най-забравените - най-отхвърляните, не само в Индия, а и по целия свят. Тя е една от хората на Новото време на Новия свят. Носителка на Нобелова награда /10.12.1979 г./, призната от света и Ватикана. Има магията в тази първа книга, която по-късно достига до милиони хора и отваря пътищата към сърцата на много от тях, които след това ще помагат и с благотворителност, и с лична подкрепа нейния орден „Мисионери на милосърдието”.
Ето какво казва в книгата Майка Тереза: „Това е духът на нашата общност – пълно лишаване от светското, любов, доверие и лекуване. Ние трябва да сме способни да излъчваме радостта на Исус, да я изразяваме в действията си. Ако това, което правим е само полезно, то няма да доставя радост на хората, бедните няма да се отзоват на призива, който искаме да чуят –призива да се доближат до Бог. Ние искаме да ги накараме да се почувстват обичани. Ако отидем при тях с тъжни лица, единственото, което ще постигнем е да се подтиснат още повече.
Много често те не се нуждаят само от вещи. Имат повече нужда от това, което им носим ние. През тези 20 години работа с бедните все по-ясно осъзнавам, че най-тежката болест, която може да връхлети човека, е чувството, че си нежелан. В наши дни вече имаме лекарство срещу проказата, и прокажените могат да се лекуват. Има лекарства срещу туберкулозата и болните могат да се лекуват. Има лекарства срещу всякакви болести. Но ако няма грижовни ръце и любящо сърце до теб, с чувството, че никой не те иска, това ужасно заболяване няма как да бъде излекувано. Това се опитваме да правим – да осигуряваме самоотвержени ръце, да се грижат за тях и сърца, които да ги обичат, като самия Христос.
Журналистът пита:
„Това е сериозна жертва. Искате от тези момичета да живеят в нищета, да посветят цялото си време, енергия и живот в служба на бедните?”
Майка Тереза:
„Те са готови да жертват всичко това. Искат да дадат всичко на Бог. Съзнават много добре, че го правят заради гладния Исус, голия Исус, бездомния Исус. Точно това убеждение и тази любов ни носят радостта от даването. Затова виждате сестрите толкова щастливи. Те не са щастливи по принуда, те са естествено щастливи, защото чувстват, че са открили това което търсят.”
И на следващата страница от интервюто Майка Тереза продължава:
„Вярата е дар от Бога. Без нея не би имало живот. Затова нашата работа – да служим и да живеем заради Бог – трябва да бъде изградена върху вярата. Вярата в Христа, Който каза: Бях гладен, бях гол, бях болен, бях бездомен и вие ми помогнахте. Върху тези думи се основава работата ни.”
Когато Малкълм я пита: Как хората биха могли да получат тази вяра, която толкова ни липсва днес, Майка Тереза тихо му отговаря: „Липсва ни, защото има твърде много егоизъм и користолюбие. За да бъде истинска вярата обаче, трябва да раздаваме любов. Любовта и вярата са свързани. Те взаимно се допълват.
По-нататък Майка Тереза продължава: „Винаги е имало опасност да се превърнем в обикновени социални работници, или просто да работим заради самата работа. Точно това ми каза един виден индус. Че и те, и аз извършваме социална дейност. Разликата е, че те го правят заради нещо, а ние заради някого. Тук се намесват уважението, любовта и предаността, които засвидетелстваме към Бог, към Исус и точно за това се опитваме да го правим по най-красивия възможен начин. Това е нашата постоянна връзка с Христа, с Неговите дела; същата връзка, която установяваме чрез литургията и светите тайнства. Там имаме Исус въплътен в хляба, тук обаче, в копторите, в изтерзаните тела,в децата, ние Го виждаме и докосваме.
В нашата работа имаме много хора, които ние наричаме „сътрудници”. От тях очаквам да посветят ръцете си в служба на бедните, и сърцата си в любов към тях. Защото, ако не се доближат максимално до тях, те много трудно ще опознаят истинското страдание на бедните. Ето защо тук, в Калкута имаме толкова много християни и нехристияни, работещи в Дома на умиращите и на други места. Имаме групи за подготовка на превръзките и лекарствата за прокажените. Например преди време дойде един австралиец и каза, че иска да направи голямо дарение. След като даде парите каза: „Не знам защо, но искам да дам нещо от себе си.” Сега редовно посещава Дома на умиращите, за да бръсне болните и да говори с тях. Можеше да не жертва от времето си, след като е дал пари. Той обаче искаше да даде нещо свое лично, и го дава.”
Какво споделя в това първо интервю Майка Тереза:
„Не съм съгласна, че трябва да има масовост. За нас това е индивидуален въпрос. За да заобичаме човека, трябва да се сближим с него. Ако разчитаме на масовостта, ще се изгубиме в тълпата. Няма да можем да покажем любов и уважение към отделния човек. Аз вярвам в личния подход; за мен всеки човек е Исус. И понеже има само един Исус, за мен този човек е единствения в света, в този момент.” И продължава:
„Ние също съзнаваме, че това, което правим, е капка в океана. Но, ако я нямаше тази капка, мисля, че океанът би бил по-малък.”
В края на книгата журналистът разказва за своите лични впечатления от срещата си с нея: „За обикновения човек може да се стори удивително, че човек като Майка Тереза, който всеки ден се среща с човешкото страдание в най-жестоката му и безнадеждна форма, може да излъчва такова абсолютно спокойствие, и да бъде толкова силен в любовта, и грижата на Бог във всичките Му Творения. Може би това нейно качество е едно от нещата, привличащи по почти магически начин всички, които искат да я видят и чуят. Страданието повече от всичко друго ни разкрива дилемите и кошмарите на живота без Бог. То е оголен нерв, който при всяко докосване ни кара да крещим от ярост и тревога, особено в наши дни. Не може, когато можем да стъпим на Луната и да пътуваме в Космоса със скоростта на светлината; когато четем гените си, и можем да подменяме органите си; когато можем да се храним, без да дебелеем, да се съвкупляваме, без да даваме поколение, да се усмихваме, без да сме щастливи – не може в това време на прогрес да има страдащи хора. Не можем да продължаваме да страдаме и да гледаме чуждото страдание.”
И накрая ще завърша с нейните изключителни слова:
„Ако бях светица, аз със сигурност щях да бъда светица на тъмнината. Постоянно щях да отсъствам от небето – за да давам светлина на онези, които живеят в мрак на Земята.”
Скъпи читателю, ето за всичко това прочетете книгата „Нещо красиво за Бог” – Майка Тереза, подарете я на любим човек, на човек в нужда, предайте я на вашите наследници, като пример, че всичко може да се постига със силата на Вярата, с връзката с Духа, с помощта на Твореца.

С обич – Жана Иванова

Оставете коментар

АВТОРИ

УЧИТЕЛЯТ
Учителят Беинса Дуно

СЕРГЕЙ БУБНОВСКИ
Сергей Бубновски

МИРЗАКАРИМ НОРБЕКОВ
Мирзакарим Норбеков

Вход